Исторически музей Велинград

Художничката Мария Малчева е родена на 21 ноември 1899 г. в с. Лъджене, сега квартал на Велинград. Тя е първото, от петте деца на Иван и Анка Малчеви. Сръчна, любознателна, от малка проявява интерес към рисуването. Завършва началното и средното си образование в Лъдженското начално училище и Лъдженската непълна гимназия.
Рисува много, рисува всичко, което я впечатли, а поради малкия си ръст е имала столче, на което се е качвала, за да достигне статива.
Известният писател и художник Николай Райнов, който е идвал на почивка в с. Лъджене и е посещавал кафенето на баща й, пръв оценя самородния талант на младата художничка. По негова препоръка тя се записва в Художествената академия в София, като слушател.
В София Мария Малчева влиза в средите на известни български художници и интелектуалци, с които я свързва дългогодишно и близко приятелство, като Дечко Узунов, Ненко Балкански, Мария Йосифова, Васил Иванов. През 1931 г. участва в основаването на Дружеството на новите художници. Това са 67 млади мъже и жени, обединени от желанието си за промяна в изкуството, което да отразява действителността, но и да следва принципите на модерното в живописта, графиката и скулптурата. Творческите търсения на тези художници, оказват голямо влияние върху цялостното развитие на изобразителното изкуство в България и през следващите десетилетия, когато дружеството се преименува в Съюз на българските художници.
Освен изкуството, духовните търсения на Мария Малчева логично я отвеждат в софийския квартал „Изгрев”, в средите на Бялото братство. Тя е последователка на Петър Дънов, вегетарианка и всяка година на 18 август участва в паневритмията на Седемте Рилски езера. Рисува икони, интересува се от билкарство и езотерика.
Участва в общите изложби на художниците, но не забравя и родния си Велинград. През 40-те години подрежда три авторски изложби от картини в читалище „Отец Паисий”. Преподава рисуване в Стопанското училище в Лъджене и е запленена от богатството на българската шевица, от красивите сватбени кърпи (иглъци), от писаните великденски яйца.
През 1950 г. започва едно голямо дело – събира модели на кърпи, яйца и чорапи, от всички селища на Чепинския край. Това са много финни, много изящни рисунки на над 200 модела великденски писани яйца, 65 сватбени кърпи и 25 чифта чорапи. Повечето от моделите на сватбените кърпи са много стари от 1832 г., 1849 г., 1882 г., 1887г. Едно неоценимо богатство, на което и днес можем да се възхитим, защото тези рисунки Мария Малчева подарява на музея във Велинград.
В края на земния си път Мария Малчева се установява в София, където и умира на 16 май 1986 г. Така завършва картината на нейния живот – пъстра, красива, одухотворена и с много светлина.