Исторически музей Велинград

Изложбата е част от програмата на РИМ-Враца, посветена на Европейската нощ на музеите.

АРМЪНИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Кои са армъните?

Един от най-древните народи на Балканите, чиито представители, известни като “власи”, “цинцари” или “куцовласи” и до днес живеят пръснати из България. Сред различните народи на Балканите и измежду нашите съседи в България, армъните в много отношения са най-слабо познатите. Навярно една от причините за това е името “власи”, дадено им от заобикалящото уседнало население – название, с което векове наред се наричат всички странстващи пастири и номади и чийто корен означава “чужденец”, “странник”,”пришълец”. Те самите се наричат “армъни” със значение “романи”.
Произход – теории
За произхода на армъните има много на брой, различни и противоречиви хипотези. Според някои от тях армъните са древно автохтонно балканско население, романизирано по време на римското господство на Балканите и смесило се с римските колонисти. Според други армъните са преки потомци на римските колонисти (легионери, ветерани, администрация). В собствените си версии и митове те извеждат произхода си от Италия и Рим, от римляните или пък от древни балкански племена (траки и илири), романизовани и избягали в планините. Някои сочат като своя прародина древна Македония, а Александър Македонски – за свой цар. Според други родината им е била в планините Пинд и Грамос. Преданието разказва за прочутия Хаджи Стергя – първенец и водач през ХVIII в. и за славното Москополе – “столицата” им във високите планини. Отказът на Хаджи Стергя да даде дъщеря си за жена на Али Паша Янински станал причина за разрушението на Москополе, прогонването на армъните от родните им места, разпръскването им по целия Балкански полуостров и поставило началото на скитанията им със стадата в търсене на пасища и нови местоживелища.
Език
Армъните говорят романски диалект, произлязъл от латинския и много близък до него по речник и структура. В своите версии те го определят като “римски” или “италиански” и го отграничават от румънския. В съвременността майчиният език – limbă armâneascа, е главен маркер на идентичността им.
Групи
Армъните като етнос са представени от различни етнографски групи, отличаващи се със специфика на поминъка, културата и диалекта: пиндени, фаршероти, москополени, грамостяни, мочани, мегленити, олимпски власи, мачедонени. Онази част от армъните, която живее уседнало в градовете, занимава се със занаяти и търговия и е носител на градски тип култура, добива известност сред съседите с названието “цинцари”, което и те самите възприемат. Армъните, достигнали и заселили се в България, са главно грамостяни и цинцари от различни градове в Македония и от Москополе и някои селища в Пинд.
Разселване в България
Първите вълни преселници след разорението на Москополе – грамостяни и москополяни достигат до България още в началото на XIX в. Първите колонии се появяват в градовете Мелник, Горна Джумая, Дупница, Татар Пазарджик, Пловдив, Станимака, Пещера, Стара Загора. Те са главно от уседнало градско население. Към средата на XIX в. приижда втора вълна преселници от Албания и Македония, които се установяват и в Неврокоп, Разлог, София, Самоков. Успоредно с тях проникват и пастири-грамостяни от планините Грамос и от различни места в Македония. Установяват се в Малешево и Беласица, по теченията на Струма и Места, заемат планинските пасища на Пирин, Рила и Западните Родопи. Някои достигат Средна гора и Стара планина. Те възприемат планината като свое обетовано пространство.

Поминък – овчарство, керванджийство, гората – кираджилък –
Грамостяните и в България продължават да практикуват прастария си поминък – подвижното скотовъдство от номадски, полуномадски и трансхумантен тип. Те отглеждат големи стада овце и значителен брой коне. Важна част от поминъка им са кираджийството и работата с конете в горите. Този тип стопанство се запазва до емиграцията им в Румъния преди Втората световна война. Цинцарите, живеещи в градовете, се занимават със занаяти, търговия, керванджийство, лихварство, ханджийство, хотелиерство.
Миграции и пътуването
Моделът на подвижното пастирство на армъните включва две сезонни миграции. Есенната е насочена към далечните зимни пасища в топлите полета и крайморските низини. Пролетната е към високопланинските пасища по върховете. Почти два месеца от годината грамостяните живеят на път, придвижвайки се със семействата и покъщнината си.
Празниците
Армъните са православни християни. Най-големият празник през годината за тях е Петровден, когато всички групи са събрани в планината. На Свети Петър се молят за хубаво лято, за овцете, за хергелето, за хората. Сватбите също се правят по едно време – около Голяма и Малка Богородица през лятото.
Днес
Днес армъните, останали в България и нарекли я своя родина, са интегрирани в нашето общество. Те създават свои културни организации в София, Велинград, Дупница, Дорково, Пещера. Белязали своето пространство със стелите на Бакица, от параклиса “Св. Св. Петър и Павел” край Пещера до събора им на Вангелова чешма, те са любезни домакини за своите сънародници от другите балкански страни на ежегодните срещи на Цигов чарк в Родопите.

Автор: Светла Ракшиева