ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ …
С една специфична техника са изписвани много интересни и красиви великденски яйца. При нея с “писалка” и восък се нанасят върху яйцата прекрасни мотиви и композиции. Красотата на боядисаните след това яйца дотолкова впечатлява, че някои по-големи скептици я приемат за чужда и привнесена. Вярно е, че има съхранени традиции на тази техника и в други страни от Европа – Чехия, Украйна, Словакия, Унгария, Германия, Хърватска, Румъния. Но също така е вярно, че тази европейска традиция има своето чисто българско измерение и неговите корени можем да открием далеч назад във времето. Макар и разпространена само в отделни райони на България, тази усъвършенствана техника за украса има своята история и своето развитие.
Майсторството, с което свещенодействат жените от тези райони преди Великден заслужава по-обстойно описание. Първите наши големи етнографи му отделят заслужено внимание. Димитър Маринов още в самото начало на ХХ век посочва примери от района на Самоков. По-късно Христо Вакарелски продължава с описанието на традициите в района на Костенец. Така се стига до Северозападните Родопи. По същото време – 30-те години на ХХ век, млади изследователи от Софийския университет за пръв път включват селищата от Чепинската котловина сред тези, в които се практикува богатата украса с “писалка” и восък на великденските яйца. Каменица (сега квартал на Велинград) и Ракитово отново стават обект на внимание в средата на ХХ век. Тогава албуми с рисунки (все още не са били известни дигиталните камери) на художниците Ари Калъчев и Мария Малчева запечатват красотата на изписаните тук великденски яйца. След тях тази традиция във Велинградско задължително намира място в по-общи за страната изследвания или в самостоятелни, посветени само на нея.
Георги Куманов