137223582_1229656567429040_8787917811141794632_n
Новини

143г. ОТ ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ЧЕПИНСКО

Posted On January 8, 2021 at 5:38 pm by / Comments Off on 143г. ОТ ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ЧЕПИНСКО

На 8 януари 1878 г. към 16,30 ч. след обяд, по заповед на генерал Йосиф Владимирович Гурко, в Чепинско пристига ІІ-ри дивизион на ІХ-ти хусарски Киевски полк. Установява в с. Каменица в местността „Тудора” под сегашната Сярна баня
В рубриката „НЕКА ТИ РАЗКАЖА…“ днес публикуваме със съкращение *ПРИСТИГАНЕ И ПОСРЕЩАНЕ НА РУСКИТЕ ВОЙСКИ В КАМЕНИЦА*- откъс от книгата на Васил Содев „Каменица през вековете”, С. 2009 г., издание на ИМ-Велинград – кн. 4 от поредица „Цепина”
/ С добавени допълнително изображения от фонда на музея и интернет/
„Било е краят на 1877 г. и началото на 1878. Руските войски вече били освободили по-голямата част от България, но в Чепинско още не били дошли. Дошла само славата им. По различни пътища от Белово и Пазарджик каменчани научавали как русите преплавали Дунава с конете, как водели героични битки и освобождавали градове и села, как при освобождението на Плевен пленили многобройна турска войска заедно с военачалниците им и т.н. В чепинските българомохамедански села витаели страх и объркване. Те мислели, че русите като дойдат ще им унищожат селата, а самите тях ще накажат загдето са мъчили, обирали и клали християни. Онези главатари от Чепино Баня, Ракитово, Костандово и Дорково, които участвали в Баташкото клане, се опитали да съберат всички помаци и да ги организират с оръжие да завардят пътищата, да се бият и да не допуснат руски войски да дойдат в Чепино. Под влияние на тяхната агитация, че руснаците ще им унищожат селата, а тях ще изколят ако дойдат, много мирни хора изоставили нивите си незасети през есента, а някои започнали за изкарват добиrька си. Жителите на село Корово често изпращали делегации от първенците им при поп Топорчо, и като просели извинение ако някой от Корово е наскърбил или сторил друго зло на християните, молели каменските първенци (революционния комитет) като дойдели русите, да се застьпят за тях, тьй като те не са взели участие при Баташкото клане и да бъдат пощадени, като обещавали да живеят като добри приятели и съседи с каменчани.Поп Топорчо с няколко думи ги утешавал: „Който не е правил зло, няма да получи зло. Русите са умни, разбрани и милостиви към мирните хора, но на изедниците народни ще тьрсят сметка”.
От околните села освен Корово, била събрана неголяма група въоръжени башибозуци. Те завардили пътищата, водещи към Чепино, но скоро разбрали от техни хора, които били изпратени да разузнават из освободените райони, че не могат да спрат руските войски. Задоволили се само с това да пресекат няколко големи буки и задръстят пътя при Алабак, за да не могат руснаците да минат с конете. И след това се разпръснали и изпокрили по домовете си, а някои забягнали към Доспат.
А в Каменица цялото село под ръководството на революционния комитет се готвело за тържествено посрещане на пратениците освободители, на „Дядо Иван”. Набелязвали в кои къщи да бъдат настанени московците, яхъри за конете и храна за войниците и конете. Изпращали всеки ден съгледвачи, след като се разбягали башибозуците, по височините откъдето предполагали, че ще дойдат, та като ги забележат да дотърчат и да известят за идването им.
От запазени и намерени из старите архиви заповеди на руското командване се вижда, че руските войски са дошли в Каменица на 8 януари 1878 г.
Ето някои от заповедите за движението на руските войски. ,,… 7 януари – с. Ветреново (Ветрен). IX хусарски полк и щабът на дивизията пристигнаха в с. Ветрено към 2 часа след обяд. В 3.30 часа след обяд се получи от Пловдив от началник-щаба на отряда, на генерала от кавалерията Гурко от 6 януари в 8 часа следното разпореждане: „По слухове от Батак и Пещера са се появили шайка башибозуци. Ето защо началникът на отряда заповяда на Киевския хусарски полк, движейки се към Пловдив да обходи тези два пункта и ако слуховете са верни, то да разпръснат тези шайки и след това да пристигне в Пловдив и по-нататьк да се присъедини към армията.”
Подписал: генерал майор Неглоски.
Въз основа на тази заповед на 7 януари командирът на дивизията подписа разпореждане до командира на IX хусарски полк: „Изпратете на 8 януари един дивизион към с. Батак, а с другия дивизион се отправете към Пещера и действайте съобразно обстоятелствата и заповедите на генерал Гурко!”
С дивизионите бяха командировани: към Пещера – полковник Максимов, а към Батак – капитан Куммерау, за извършеното донесение на генерал Гурко.
8 януари. Щабът на дивизията пристигна в Татар-Пазарджик, а Киевски хусарски полк замина по назначение.
„До генерала от кавалерията Гурко: Заповед … Втори в 7.30 часа на 8 януари през селата Кинжиево, Доброво, Белово, Биюк, Корово, Каменица, Ракитово към с. Батак, а Първи…”
Като следвал горепосочения маршрут, II дивизион от IX хусарски полк огледал селата Конжиево, Добрево, Белово и пристигнал в 10.30 часа сутринта в Белово, откъдето започнал да се изкачва към Паприца планина, достигайки върховете на Паприца в 2 часа през деня.
В 14.30 часа по обед II дивизион приближил към турското село Корово, където по сведения на българите от жителите били останали само въоръжени стари турци. Останалото население избягало с жените и децата към Доспат. При огледа от авангарда на село Корово, хусарите обезоръжили турците, а оръжието било раздадено на българите.
По показанията на българите по маршрута на дивизиона няма никъде башибозуци.
На 8 януари в 5.30 часа дивизионът пристигнал в българското село Каменица, където показанията се потвърдили. В Каменица дивизионът направил почивка за нахранване на конете. В 9 часа вечерта напуснал Каменица и се отправил към Ракитово и Батак, където пристигнал в 2 часа през нощта на 8 срещу 9 януари.
Дивизионни офицери: Максимов и Куммерау
Подписал: Генерал майор Микарев.”
От горните заповеди и нареждания на руското командване става ясно, че руски войници за пръв път в Каменица са дошли на 8 януари, минали през Белово – Алабак – с. Корово.
От съвременници съм слушал много да се разказва за посрещането им. Това е било събитие от много голямо и важно значение, затова когато разказваха, често пъти притуряха и работи, които в действителност може би не са били така.
Но основното си остава вярно. Че е имало съгледвачи – имало е, защото те първи са посрещнали братушките преди Корово и са влезли в него, заедно с руските хусари, като някои са дотьрчали в Каменица и са уведомили селото за пристигането им. Веднага след това много каменчани са заминали за Корово. Това се вижда и от сведенията на хусарите. Казват: „Хусарите обезоръжиха турците, а оръжието било раздадено на българите…”, а се знае, че в Корово българи християни тогава не е имало нито един.
Денят 8 януари в Каменица действително е бил превърнат в празник, защото този ден е бил Бабинден, който и тогава се е празнувал тържествено. Лелите ми са казвали, че на този ден цял ден черквата била отворена, по всички свещници и полюлеи горели свещи и през всеки половин час клепалото клепело и с него обикаляли черквата, защото камбана не са имали.
Когато хусарите са дошли в Каменица, с тях заедно вървели и каменските „първенци”. При входа на селото били посрещнати по стар обичай с хляб и сол и много бъклици с вино. След това и хусарите се хванали и поиграли на каменското хоро. Това са били авангардните войски, които не останали да нощуват, а през нощта заминали през Ракитово и Батак към Пещера.“
Подготвил:
Надежда Ангелова
Уредник в ИМ-Велинград
Днес от 16,00 часа в храм “Света Троица” в кв. Каменица ще бъде отслужен Благодарствен молебен по повод 143 години от Освобождаването на Чепинско. След празничното биене на камбани, на чешмата-паметник при Сярна баня ще бъдат поднесени цветя.
Снимки: Архив на ИМ-Велинград, 2020 г.