ИСТОРИЯ НА МУЗЕЯ

     Началото на музейното дело в Чепинския край е поставено през 1909 г. от учителя и общественика Христо Масларов. По негова инициатива към читалището в с. Каменица е създаден Археологически музей, утвърден от Министерство на просвещението. През следващите десетилетия в училищни и читалищни музейни сбирки  в Лъджене и Чепино се събират много свидетелства за миналото на този район. През 1948г. трите села се обединяват в град под името Велинград. На тази основа през 1951г. е създаден Градски исторически музей.

     По-късно той се преобразува в Къща – музей “Вела Пеева”. С решение на Министерство на културата от 1991 г. отново се променя статутът му на Исторически музей – Велинград. Музеят разполага със специално построена през 1982 г. сграда с обширни и удобни за експониране зали.

     Оформени са следните отдели: Археология, Възраждане, Етнография, Нова и Най-нова история и Художествен отдел. В тях се съхраняват и проучват повече от 21 000 археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги, лични вещи и архиви на известни личности, снимки и документи.

     Музеят фигурира в списъка на „100-те национални туристически обекта на България” и в каталога „Музеите на света”, Мюнхен, Германия.