Исторически музей Велинград

ЗА МУЗЕЙНОТО ДЕЛО В ЧЕПИНСКИЯ КРАЙ

     През 2019 година Исторически музей – Велинград отбеляза 110-та годишнина от началото на музейното дело в Чепинския край и учредяването на първия музей в  Родопите – Археологически музей в с. Каменица, сега кв. на Велинград.

     На 14 септември 1909 г. каменското Общообразователно дружество „Свещеник Методий Драгинов” взема решение за създаването на Археологически музей. Инициатор е младият учител и общественик Христо Стоев Масларов, секретар на дружеството.

     В спомените си, писани през 1958 г. той разказва: „когато се започна каптацията на топлия извор при старата баня, понеже се намериха разни монети в старата римска каптация и в двата канала под нея, то по мое предложение общото събрание реши да се образува музей при читалището и на който музей аз бях избран за уредник.”

     В Устава на Общообразователното дружество от 1905 г. с мастило е дописано: към глава І чл.3 т. „в) ще открие клон местенъ археологиченъ музей”; към глава ІV, чл.10, „забележка: Археологическия музей се управлява от председателя на дружеството, постоянен уредник и трима души оценителна комисия”.

     На 14 януари 1911 г. със заповед № 93 на Министерството на народното просвещение се утвърждават промените в Устава, приети през 1909 г.

    През м. август с. г. читалищното настоятелство подготвя  Правилник на музея и го изпраща за утвърждаване. С Предписание № 28075 от 23 ноември 1911 г. Министерството на народното просвещение съобщава, че поради липса на условия се разрешава откриването само на археологическа сбирка.

     Независимо от променения статут, археологическата сбирка се изгражда професионално и по всички правила на музейното дело. Събраните старини са записани в интерна книга, закупена е квитанционна книга и е направен печат с надпис: „Археологиченъ музей при „Дружество свещеник Методий Драгинов, с. Каменица”. Закупена е брошурата „Упътване за събиране и запазване на старини”, издание на Археологическото дружество – гр. София от 1909 г. С Обявление до населението на с. Каменица, читалищното настоятелство съобщава, че се открива местен Археологически музей и който желае, да предостави разни старини.

     Музейните експонати били изложени в читалищната библиотека в специално пригоден стъклен шкаф.

     Войните прекъсват за десетилетие дейността на първостроителите на музейното дело в Чепинския край, а изгорените архиви на читалището ни лишават от възможността да проследим неговото развитие между двете световни войни.

      От 1930 г. до 1944 г. с известни прекъсвания излиза в-к „Чепино”, издание за кооператизъм, стопанство и култура в Чепинско. На неговите страници се печатат материали от местни учители и общественици, посветени на историята, фолклора, различни обичаи, легенди и предания.

     Строежът на нова читалищна сграда наложило преместване на музейната сбирка в старото каменско училище, строено през 1881 г. През м. август 1946 г. пожар унищожава училището и първата музейната сбирка в него.

      Започва нов етап в развитието на музейното дело в Чепинския край.

      През 1945-46 г. се създават музейни сбирки в с. Чепино към читалище „Кирил и Методий” от Петър Попатанасов, в с. Лъджене към училище „Кирил и Методий” от Костадин Ланджов и от неговия исторически кръжок. Женското дружество с председател Елена Попова подрежда изложба с етнографски материали.

     През 1948 г. с ІV Постановление на МС от 28.І.1948 г. селата Лъджене, Каменица и Чепино, Пазарджишка околия се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името „Велинград”.

     С писмо № 4300 от 28 август 1951 г. на Комитета за наука, изкуство и култура се изпраща списък с утвърдените музеи. Под № 19 е записана къща – музей „Вела Пеева”.

    Създава се първият професионален културен институт на Велинград.

     В края на м. юли 1952 г. е открита първата експозиция в родния дом на Вела Пеева – патрон на Велинград. Едновременно с това се работи и за създаване на Градски музей на основата на обединените музейни сбирки от чепинското читалище и лъдженското училище.

     До 1956 г. музейното дело се ръководи пряко от отдел „Просвета и култура” към ГНС – Велинград и се свързва с имената на Костадин Ланджов и Елена Попова.

     Първият уредник, а по-късно и директор – Анета Шопова е назначена на 2 септември 1957 г. като уредник на Околийски исторически музей и тя приема фонд от 1079 експоната. Създава се музеен съвет, започва системна проучвателска дейност за всички отдели – археология, етнография, работническо революционно движение и социалистическо строителство. С помощта на родопската експедиция на БАН са направени археологически проучвания на християнски паметници в Костандово, Ракитово и Цветино. Фондът до 1960 г. нараства на 3018 материала.

      След новото райониране на страната и преминаване към Пазарджишки окръг, се отказва разкриването на Исторически музей във Велинград и остава къща – музей „Вела Пеева”.

     През годините експозицията на къща – музей ”Вела Пеева” няколко пъти е обновявана и преустройвана. Броят на посетителите ежегодно се увеличава и достига до 210 000 средно годишно. Между посетителите са и гости от чужбина – делегации от цял свят, групи от СССР и ГДР. За периода 1967 – 1977 г. при годишните прегледи на музеите в страната, къща – музей „Вела Пеева” два пъти е обявявана за национален първенец.

     През зимата на 1982 г. е открита експозиция за революционното движение в Чепинското корито в м. „Заврът”.

     На 3 май 1982 г. е открита новата експозиция за Вела Пеева в преустроената сграда на родния и дом. И сградата, и експозицията са модерно направени, дело на арх. Михаил Янков, художник Злати Чалъков, озвучаването на залите и дикторският текст са на режисьора Николай Мащенко. Българска национална телевизия подготвя документален филм за Вела Пеева, който се прожектира пред посетители на музея.

      На 7 ноември 1987 г. е открита експозиция в къща „Братя Маврикови”.

     С Протокол № 26 от 16 май 1991 г., Министерството на културата преобразува къща-музей „Вела Пеева” в Исторически музей.

      Официално се оформят няколко фонда: Археология, Етнография, История на България ХV-ХІХ в., Нова история, Най-нова история, Художествен. В тях се съхраняват повече от 18 000 материала.

      Исторически музей-Велинград започва работата си с нов директор – Илияна Масларова, 3-ма уредника и 2-ма екскурзовода в едно трудно и сложно време – 90-те години на ХХ в. Във Велинград са закрити експозициите в къща „Братя Маврикови” и „Заврът”. Мемориалната експозиция за Вела Пеева е преработена и съсредоточена в родната й къща.

      Новите условия налагат разчупване на старите стереотипи, нов поглед към работата на музейните специалисти и прилагане на по-гъвкави и ефективни подходи за привличане на посетители. Наред с усилената фондова и събирателска дейност, през м. ноември 1992 г. се открива нова етнографска експозиция „Планината – гостоприемен дом”.

      През 1996 г. по проект „Културно наследство” е ремонтирана и оборудвана зала за временни изложби. Първите гостуващи изложби в новата зала са от Етнографски музей – Пловдив и АЕК „Етър” – Габрово.

      Във връзка със 180 годишнината на храм „Св. Троица” съвместно с църковното настоятелство и читалище „Васил Левски” Исторически музей-Велинград организира научна конференция, придружена с изложба, посветена на историята на църквата. Сборникът „Православната църква-духовен водач на българите от Чепинския край” е издаден през 1996 г. С научни съобщения и доклади колегите се включват в национални и международни научни конференции, участват в съставянето на велинградската енциклопедия „Чепино”.

     През 2000 г. се поставя началото на популярната образователна програма „Великденски писани яйца от Чепинския край” включваща ателиета, демонстрации, конкурси и временни изложби във Велинград и страната.

      През 2001 г. сградата на музея е ремонтирана по проект „Красива България”. На следващата година, съвместно с Туристическо дружество „Чепино”, започват археологически разкопки на тракийското светилище „Св. Илия” над м. Клептуза.

      С местни краеведи и проф. Стоянка Кендерова – османист в Народната библиотека се провежда обсъждане на Летописа на свещеник Методи Драгинов от с. Корово за насилствената ислямизация на населението от Чепинския край.

     На 8 февруари 2004 г. за директор на Исторически музей-Велинград е назначена Снежана Велева, дългогодишен уредник в музея.

      През м.август 2004 г., синът на Николай Гяуров – Владимир Гяуров, прави голямо дарение от документи, снимки, костюми, музикални плочи, партитури и награди на неговия баща.

     Община Велинград предава на музея сграда с четири помещения за фондохранилища.

     През 2006 г. в Централния военен клуб в гр. София се провежда концерт и се експонира изложбата „Николай Гяуров – Великия бас”, посветени на 50 годишнината от дебюта му на Софийска сцена. В музея е открита постоянна изложба „Великденски писани яйца от Чепинския край”.

     Поставя се началото на поредица „Цепина”. Книжка № 1 е посветена на изворите за Чепинския край, със съставител Стоянка Кендерова.

      През 2007 г. съвместно с дружеството на армъните във Велинград, в читалище „Св. св. Кирил и Методий” е открита изложбата „Армъните в България”. С „Дружество за защита на Родопите” се провеждат четения, в памет на Мустафа Шарков, учредител на Дружба „Родина” в Чепинския край.

      През 2008 г. по случай 60 години от създаването на Велинград, музеят посвещава изложба и организира І-ва национална научна конференция „Цепина, Чепинско, Велинград – хилядолетната история на Северозападните Родопи”, с научен ръководител проф. Андрей Пантев.

     За Исторически музей-Велинград 2009 г. е знакова – навършват се 100 години от началото на музейното дело в Чепинския край. В началото на годината е организирана етнографска експедиция в Централна Европа „По пътя на писаните яйца”. Провежда се І-та международна археологическа експедиция на вр. Острец, с научен ръководител доц. Диана Гергова. Музеят за първи път участва в Международното туристическо изложение „Културен туризъм” във Велико Търново и получава Почетна грамота. Ежегодното участие във форума ни донася награди и през 2011 и през 2017 г. Кулминация в юбилейната година е програмата „Европейски дни на наследството” и научната кръгла маса „Музеят и културният туризъм” с модератор доц. д-р Соня Алексиева и представители на Общината и туристическия бранш в града.

     През м. юли 2009 г., по повод 80 годишнината от рождението на Николай Гяуров, с „Международна фондация за българско наследство проф. Петър Детев” е проведен І-я международен фестивал на музикалния филм „Николай Гяуров”.

     Изложбата „Николай Гяуров – Великия бас” гостува в Софийската народна опера на 13 май 2010 г. по покана на акад. Пламен Карталов.

     По покана на музея през 2011 г. в Художествената галерия е открита изложбата „Творения от светлина” на американския художник-приложник Браян Бейти, който проведе и обучение за резбоване на яйца. Възобнови се прекъснатото археологическо проучване на тракийското светилище в м. Св. Илия, над Клептуза.

      Във връзка със 100 годишнината от Балканската война през 2012 г. Исторически музей-Велинград организира ІІ-ра национална научна конференция „Балканската война и Западните Родопи. Споделени размисли 100 години по-късно”, с научен ръководител акад. Георги Марков. С негово участие и на проф. Сево Явашчев през 2014 г. по повод 80 години от атентата в Марсилия и смъртта на Владо Черноземски бе проведена среща с велинградската общественост. С подкрепата на Славчо Велков бе прожектиран и филмът на Канна Рачева от БТВ „Атентатори и герои”.

      По спечелен проект с ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград и ИЕФМ при БАН през м.ноември 2012 г. се проведе научна кръгла маса „Музикалния и танцов фолклор в Северозападните Родопи” с научен ръководител проф. Димитрина Кауфман.

     Музеят участва ежегодно с изложби в „Събора на овцевъдите в България” на Арбанаси и във фолклорния събор на Рожен.

      По проект през 2013 г. сградата на музея е адаптирана за хора с увреждания.

     През 2015 г. по Програма за развитие на селските райони бе спечелен и реализиран проект „Археологически разкопки, консервация и експониране на тракийското светилище на вр. Острец”.

     На 30 април 2016 г., съвместно с Община Велинград и редакцията на в-к „Велинградски темпо новини”, се организира първото „Голямо писане на великденски яйца от Чепинския край”.

     След съвместните изложби със сдружението „Чехи, словаци и приятели” – гр. Пловдив, открити с представители на посолствата на Чехия и Словакия, Исторически музей-Велинград бе поканен в Национален етнографски музей – Варшава, Полша с изложбата „По пътя на писаните яйца”.

     През м. октомври 2016 г. съвместно с Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” се проведе ІІІ-та национална научна конференция „Родопа планина – земя на богове, хора и храмове”, с научен ръководител проф. Мария Шнитер. Тя бе посветена на 200 годишнината от съграждането на храм „Св. Троица”.

     Съвместно със СУ „Св. Климент Охридски” и Минно-геоложкия универсситет „Св. Иван Рилски” през 2017 г. музея организира Международна научна кръгла маса „Силата на метала и възможностите на силата. Археолози и геолози в Северозападните Родопи”, с научен ръководител проф. Красимир Лещаков.

     На 18 май 2017 г. на Международния ден на музеите в Художествената галерия бяха открити Ателиета по грънчарство, тъкачество и дърворезба. По време на Велинградските празници на културата, те се радваха на огромен интерес от малки и големи.

     Във връзка с Европейското председателство на България през 2018 г. в НДК- София се организира Първия „Салон на музеите”, в който Исторически музей – Велинград се представи с изложбата „Николай Гяуров – Великия бас”.

     Днес екипът на Исторически музей-Велинград, наред със сериозната научно-изследователска дейност по един модерен и атрактивен начин запознава своите посетители с богатото културно-историческо наследство на Чепинския край. В залите на музея и галерията, наред с постоянните изложби, всяка година се откриват между 20 и 25 гостуващи изложби от музеите в страната, организират се камерни концерти, срещи, ателиета, представяне на книги и други културни събития.

     Като наследници на вековна традиция, музейните специалисти от Исторически музей – Велинград работят отговорно и всеотдайно за бъдещите поколения на България, за съхраняването и популяризирането на българската духовност и култура.

Снежана Велева

Директор Исторически музей-Велинград